Илюзии
Илюзията е най-крехката лъжа,
но с колко радост дарява те тя,
омайва те с образ блажен,
приемащ живота като дар свещен.
Люлее те в розови мечти,
огрява те със слънчеви лъчи,
слепее погледът ти смутен,
представа губиш за нощ и ден.
А колко е сладка тя в младостта,
когато си пленник на любовта,
щастлив строиш И в душата си храм,
презрял истината, молиш се сам.
Неземна радост те носи на криле,
летиш безгрижен към светли брегове,
само си прави горчива шега,
реши ли веднъж да те напусне тя.
Като обрулено от вятъра листо,
в миг отлита без да ти каже защо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мадлен Всички права запазени
