19.10.2011 г., 21:47  

Илюзии

952 0 3

Твърде лесно ме спечели,

но идва времето да губиш

и твърде лесното начало,

твърде трудно ще изгубиш.

 

Душата ми, след всяка дума

изпълнена със щипка нежност,

потръпва и се претъркулва

в ръце, изпълнени с небрежност.

 

Обичах твоята усмивка,

навяваща отминал спомен.

За всяка минала целувка

днес каня за последно сбогом.

 

Обичах те, но всяка тръпка

уби във мен със простотия.

Аз мижах, за да не те видя,

когато нямаше магия.

 

И най-учудващо за мене

оказа се, че любовта ми

не е отправена към тебе,

а към скитника в съня ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...