19.10.2011 г., 21:47  

Илюзии

946 0 3

Твърде лесно ме спечели,

но идва времето да губиш

и твърде лесното начало,

твърде трудно ще изгубиш.

 

Душата ми, след всяка дума

изпълнена със щипка нежност,

потръпва и се претъркулва

в ръце, изпълнени с небрежност.

 

Обичах твоята усмивка,

навяваща отминал спомен.

За всяка минала целувка

днес каня за последно сбогом.

 

Обичах те, но всяка тръпка

уби във мен със простотия.

Аз мижах, за да не те видя,

когато нямаше магия.

 

И най-учудващо за мене

оказа се, че любовта ми

не е отправена към тебе,

а към скитника в съня ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...