19 окт. 2011 г., 21:47  

Илюзии

953 0 3

Твърде лесно ме спечели,

но идва времето да губиш

и твърде лесното начало,

твърде трудно ще изгубиш.

 

Душата ми, след всяка дума

изпълнена със щипка нежност,

потръпва и се претъркулва

в ръце, изпълнени с небрежност.

 

Обичах твоята усмивка,

навяваща отминал спомен.

За всяка минала целувка

днес каня за последно сбогом.

 

Обичах те, но всяка тръпка

уби във мен със простотия.

Аз мижах, за да не те видя,

когато нямаше магия.

 

И най-учудващо за мене

оказа се, че любовта ми

не е отправена към тебе,

а към скитника в съня ми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....