Oct 19, 2011, 9:47 PM  

Илюзии

  Poetry » Love
950 0 3

Твърде лесно ме спечели,

но идва времето да губиш

и твърде лесното начало,

твърде трудно ще изгубиш.

 

Душата ми, след всяка дума

изпълнена със щипка нежност,

потръпва и се претъркулва

в ръце, изпълнени с небрежност.

 

Обичах твоята усмивка,

навяваща отминал спомен.

За всяка минала целувка

днес каня за последно сбогом.

 

Обичах те, но всяка тръпка

уби във мен със простотия.

Аз мижах, за да не те видя,

когато нямаше магия.

 

И най-учудващо за мене

оказа се, че любовта ми

не е отправена към тебе,

а към скитника в съня ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...