Oct 19, 2011, 9:47 PM  

Илюзии

  Poetry » Love
947 0 3

Твърде лесно ме спечели,

но идва времето да губиш

и твърде лесното начало,

твърде трудно ще изгубиш.

 

Душата ми, след всяка дума

изпълнена със щипка нежност,

потръпва и се претъркулва

в ръце, изпълнени с небрежност.

 

Обичах твоята усмивка,

навяваща отминал спомен.

За всяка минала целувка

днес каня за последно сбогом.

 

Обичах те, но всяка тръпка

уби във мен със простотия.

Аз мижах, за да не те видя,

когато нямаше магия.

 

И най-учудващо за мене

оказа се, че любовта ми

не е отправена към тебе,

а към скитника в съня ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...