илюзии
Под маската, с която се прикривам,
лъжлива като мен самия,
аз имам сърце да се боря
и съм благодарен за това.
В океан от хора аз плувам сам,
движа се по течението, направляван от вятъра,
пътувам към бялата светлина в края на тунела
по посока, която сърцето ми сочи.
Отвсякъде съм притиснат до ъгъла,
гърдите ме болят от натиска.
Наблюдавам силуетите около себе си,
там те са само сенки,
породени от изгаснали спомени и разбити мечти.
Всички носят маските на своите желания.
Пусто е, задъхвам се от прашните пътеки на самотата,
само черните сенки са пред мен,
преплели се в мрак и отчаяние.
Затиснат съм от преструвки,
но душата ми е несломима.
Пламъкът на надеждата все още тлее у мен.
Поглеждам към звездното небе и черпя надежда от него.
Зная, че не съм сам в тъмното...
... има и други...
Без повече извинения...
Аз ще крача напред,
ще трупам още товар върху плещите си.
Гневът и агонията ще отстъпят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сириус Блек Всички права запазени
