15.04.2007 г., 0:11

Илюзия

1.1K 0 3
Отново тук съм в нов дух,
раждам се, отварям очи,
светът е мрачен, само сълзи,
затварям очи, искам красота,
сега е време да се родя.
Пречистена, като сълза
махам от мене кирта
,
защо съм сама?
Защо няма красота?
Поглеждам небето, само звезди,
търся сред тях изгубени си мечти!
Илюзията е всичко

Илюзията е дори смъртта,
само в този свят любовта е истинска
и тя остава дори и след смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йовка Пенкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...