Apr 15, 2007, 12:11 AM

Илюзия

  Poetry
1.1K 0 3
Отново тук съм в нов дух,
раждам се, отварям очи,
светът е мрачен, само сълзи,
затварям очи, искам красота,
сега е време да се родя.
Пречистена, като сълза
махам от мене кирта
,
защо съм сама?
Защо няма красота?
Поглеждам небето, само звезди,
търся сред тях изгубени си мечти!
Илюзията е всичко

Илюзията е дори смъртта,
само в този свят любовта е истинска
и тя остава дори и след смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йовка Пенкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...