15 abr 2007, 0:11

Илюзия

  Poesía
1.1K 0 3
Отново тук съм в нов дух,
раждам се, отварям очи,
светът е мрачен, само сълзи,
затварям очи, искам красота,
сега е време да се родя.
Пречистена, като сълза
махам от мене кирта
,
защо съм сама?
Защо няма красота?
Поглеждам небето, само звезди,
търся сред тях изгубени си мечти!
Илюзията е всичко

Илюзията е дори смъртта,
само в този свят любовта е истинска
и тя остава дори и след смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йовка Пенкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...