Илюзия
Илюзия
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
(Р. Бърнс)
Все едно кого целуваш
в цъфналата ръж веднъж.
По петите ни се чува
наближаващия дъжд
и докато кихне само
размечтаното небе -
помен няма да остане
от обичането с теб.
Ще полегнат упоени
цъфналите класове.
Дава Господ, но и взема.
Също като две и две
да си знаеш, че от утре
край на лудия цъфтеж!
Стой си мирно! Да не хукнеш -
имаш дом, жена, дете.
Цъфналата ръж на снимка
ще я гледам с малко срам.
А пък лудата калинка
върху влажната ми длан
ще я взема да ми сочи,
че ще стигна някой ден
пак при теб. Трева, поточе...
в сто надежди насаден,
щурият ми ум не чува
наближаващия дъжд -
все едно си ме целувал
в цъфналата ръж. Веднъж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
