Има ли те
Дали наивно e да вярвам,
че има те още?
Премина през мен като вихър
и само облак прах остана
да ми напомня, че будувам.
Прашинки - нежна откровеност,
откраднати мигове и трудни вини.
Прашинки на сляпо доверие,
пълно отдаване и порция грях!
Дали... кажи ми, Любов!
Не вярвах вече, че те има,
но ти открехна си вратата,
усмихна се...
А после се стопи във мрака!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Оксана Молер Всички права запазени
