Дали наивно e да вярвам,
че има те още?
Премина през мен като вихър
и само облак прах остана
да ми напомня, че будувам.
Прашинки - нежна откровеност,
откраднати мигове и трудни вини.
Прашинки на сляпо доверие,
пълно отдаване и порция грях!
Дали... кажи ми, Любов!
Не вярвах вече, че те има,
но ти открехна си вратата,
усмихна се...
А после се стопи във мрака!
© Оксана Молер All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
