Има ме за теб!
- Търкулна се като подплашен таралеж!
Къде отлитна свежестта на мислите ти?
- Превърна се в пространството на скреж!
Къде остави своя порив - лъч метежен?
- Пречупи се от тежките опори
на края неизбежен!
#
Луната виждаш, като бомба!
А в полъха на вятъра - отрова!
В усмивките крещят закони!
А в огъня - прокоба !
#
Желая да те понеса
на женските си крехки рамене,
за да обходим светове -
да срещнем пак
от истинските хора!
Да чуем пъстри смехове...
Да върна жизнените сокове
на твойте корени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ Всички права запазени
