24 abr 2008, 17:17

Има ме за теб! 

  Poesía
1062 0 15
                                 Къде избяга  пламъкът  в  очите  ти?
                                 - Търкулна се като подплашен таралеж!

                                 Къде  отлитна  свежестта  на мислите  ти?
                                 - Превърна се в пространството на скреж!
                              
                                 Къде остави своя порив - лъч метежен?
                                 - Пречупи  се от тежките опори
                                                                       на  края  неизбежен!
                                                               #
                                Луната  виждаш,  като  бомба!
                                А  в  полъха  на вятъра - отрова!
                                В  усмивките крещят  закони!
                                А  в  огъня - прокоба !
                                                               #
                                Желая  да  те  понеса 
                                на  женските  си  крехки  рамене,
                                за  да  обходим  светове -
                                да  срещнем  пак
                                от  истинските  хора!
                                Да  чуем  пъстри  смехове...
                                Да  върна  жизнените  сокове 
                                на  твойте  корени!

© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??