Има ме за теб!
- Търкулна се като подплашен таралеж!
Къде отлитна свежестта на мислите ти?
- Превърна се в пространството на скреж!
Къде остави своя порив - лъч метежен?
- Пречупи се от тежките опори
на края неизбежен!
#
Луната виждаш, като бомба!
А в полъха на вятъра - отрова!
В усмивките крещят закони!
А в огъня - прокоба !
#
Желая да те понеса
на женските си крехки рамене,
за да обходим светове -
да срещнем пак
от истинските хора!
Да чуем пъстри смехове...
Да върна жизнените сокове
на твойте корени!
© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ All rights reserved.
