meriam (МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ) meriam (МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ)
14
Apr 24, 2008, 5:17 PM

Има ме за теб!

  Poetry
1.3K 0 15
                                 Къде избяга  пламъкът  в  очите  ти?
                                 - Търкулна се като подплашен таралеж!

                                 Къде  отлитна  свежестта  на мислите  ти?
                                 - Превърна се в пространството на скреж!
                              
                                 Къде остави своя порив - лъч метежен?
                                 - Пречупи  се от тежките опори
                                                                       на  края  неизбежен!
                                                               #
                                Луната  виждаш,  като  бомба!
                                А  в  полъха  на вятъра - отрова!
                                В  усмивките крещят  закони!
                                А  в  огъня - прокоба !
                                                               #
                                Желая  да  те  понеса 
                                на  женските  си  крехки  рамене,
                                за  да  обходим  светове -
                                да  срещнем  пак
                                от  истинските  хора!
                                Да  чуем  пъстри  смехове...
                                Да  върна  жизнените  сокове 
                                на  твойте  корени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0