Има надежда
Т.М. Спрях да се боря,
не чакам награди,
не се състезавам със никого.
Вдишвам дълбоко, тичам с вятъра
и се усмихвам широко.
Т. Д. Спрях да се боря
с вятърни мелници,
Да се доказвам на слепия.
Смях и надежди крия в сърцето си,
тичам към нови премеждия.
Т. М. Нищо че често
в тях се препъвам,
в камъни твърди и ръбести.
Силата моя, родена обетно,
в лъч се светлинен превръща.
Т. Д. Нищо че често
съм с кървави рани,
с ножо̀ве забити - предателски.
Крака уморени, очите издрани,
намигвам на всеки приятелски.
Т. М. Ти си приятел,
съдбовен, духовен,
който един път се среща.
Но щом си живота ми днешния, грешния...
усмихвам се. Има надежда!
Т. Д. Ти си стихия...
пламъче в тъмното...
Жрица си, пратена свише...
Нещо незримо, знак от отвъдното,
което безкрайно обичам.
Таня Мезева и Таня Г. Денева
11.06.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
