Има смисъл
От очите си вадя греди и проглеждам от болка,
но избичва отново денят нови - с мойте вини,
Господ кара в небето съдбовната бърза триколка
и откъсва узрели за обич пламтящи звезди.
В шепа стискам мечта, всеки миг от лъчи да разлисти,
с цвят на пориви чудни в градината дълга от дни -
не преставам да търся душата ти в белите листи -
вдъхновение с твоя лик нощем съня ми топи...
окрилява вика ми за теб, уморен от очакване -
всичко мъжко изгубил в безкрайно парче самота
и полита над облака бял - с птича горест проплаква
в твоя слънчев рефрен, из трапчинки стаил красота...
***
Появи се във стих, нека с думи сега те рисувам
и излей във любовните трели най-нежния смях,
щом в сърцето си истинска музика с твоя дъх чувам,
значи има в живота ми смисъл да стана на прах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
