18.10.2018 г., 1:40

Има такова животно

705 3 5

Има устни,

които те изпиват

с една целувка,

изтръгват езика ти,

поглъщат сърцето,

оставят те без дъх,

без думи,

без пулс.

Има пръсти,

месомелачки,

смилат те на прах,

втечняват те,

втвърдяват,

моделират те

в усещане,

което не искаш

да има край.

Има непреодолими сили,

арестуват волята ти

укротяват непокорните лудости,

превземат недостъпността ти,

превръщат те в импулс,

очакващ сигнала им,

в бутон, който тръпне

да бъде натиснат,

сразен си

подмолно отвътре, 
тази гад не се
храни с череши 
и облаци... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Feel, породи всякакви, някои наистина са за връзване 😜
    Ей, Щураче! Естествено, че ти си на специално хранене за щурачета! 😘
  • Пък аз ям череши и облаци. И даже грозде с пресен сняг. Всяка слабост е и сила
  • Замислих се над начина, по който възприемаш ситуацията LiaNik, стигам дотам, че любовта ни вкарва доброволно в клетка. Желая ти летене в простора на желанията!
    Feel, не съм аз звярът, жертва съм, но ти продължавай да размишляваш! 😘
    Ranrozar, струва ми се, че няма по- точен извод за тази обстановка, благодаря!
  • Силата на безсилието в любовта...
    Звучи еретично и еротично!
    Поздравления, Мистерия Вечна!
  • Интересно! Идеята , според мен е представена много добре и с оригиналност, която те кара и да се замисляш и да чувстваш, и да искаш и да се възмущаваш... Звучи ми малко като че, птичката в клетката не знае,че е нещастна, тя вижда небето, обожава цвета му, усеща простора, и си мисли,че е щастлива и лети, а всъщност само пърха с криле. Поздрави !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...