Oct 18, 2018, 1:40 AM

Има такова животно

  Poetry » Love
708 3 5

Има устни,

които те изпиват

с една целувка,

изтръгват езика ти,

поглъщат сърцето,

оставят те без дъх,

без думи,

без пулс.

Има пръсти,

месомелачки,

смилат те на прах,

втечняват те,

втвърдяват,

моделират те

в усещане,

което не искаш

да има край.

Има непреодолими сили,

арестуват волята ти

укротяват непокорните лудости,

превземат недостъпността ти,

превръщат те в импулс,

очакващ сигнала им,

в бутон, който тръпне

да бъде натиснат,

сразен си

подмолно отвътре, 
тази гад не се
храни с череши 
и облаци... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

  • Feel, породи всякакви, някои наистина са за връзване 😜
    Ей, Щураче! Естествено, че ти си на специално хранене за щурачета! 😘
  • Пък аз ям череши и облаци. И даже грозде с пресен сняг. Всяка слабост е и сила
  • Замислих се над начина, по който възприемаш ситуацията LiaNik, стигам дотам, че любовта ни вкарва доброволно в клетка. Желая ти летене в простора на желанията!
    Feel, не съм аз звярът, жертва съм, но ти продължавай да размишляваш! 😘
    Ranrozar, струва ми се, че няма по- точен извод за тази обстановка, благодаря!
  • Силата на безсилието в любовта...
    Звучи еретично и еротично!
    Поздравления, Мистерия Вечна!
  • Интересно! Идеята , според мен е представена много добре и с оригиналност, която те кара и да се замисляш и да чувстваш, и да искаш и да се възмущаваш... Звучи ми малко като че, птичката в клетката не знае,че е нещастна, тя вижда небето, обожава цвета му, усеща простора, и си мисли,че е щастлива и лети, а всъщност само пърха с криле. Поздрави !

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...