Има те...
... somewhere in...
да те напиша
по стъбло
на теменуга
и по дъха ù да те назова
когато
е заглъхнал
споменът
когато стеле пурпурна тъма...
и по безкръвните
пътеки
да се върна
към нежните дихания на лято...
когато
е възкръснал
споменът
в парченца остаряло злато...
и слънчогледена
вина
да ме докосва
по облаци закрили светлината
отново
да те търся
боса...
и да бленувам тишината...
...
а в белите
листа
да те докосвам
и с пръсти
мислите ти
да чета
защото някъде
и теб
те има...
и пишем заедно деня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
