Има те...
... somewhere in...
да те напиша
по стъбло
на теменуга
и по дъха ù да те назова
когато
е заглъхнал
споменът
когато стеле пурпурна тъма...
и по безкръвните
пътеки
да се върна
към нежните дихания на лято...
когато
е възкръснал
споменът
в парченца остаряло злато...
и слънчогледена
вина
да ме докосва
по облаци закрили светлината
отново
да те търся
боса...
и да бленувам тишината...
...
а в белите
листа
да те докосвам
и с пръсти
мислите ти
да чета
защото някъде
и теб
те има...
и пишем заедно деня...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
