Aug 15, 2009, 11:42 AM

Има те...

  Poetry
842 0 10

                                                                                      ... somewhere in...

 

да те напиша

по стъбло

на теменуга

 

и по дъха ù да те назова

 

когато

е заглъхнал

споменът

 

когато стеле пурпурна тъма...

 

и по безкръвните

пътеки

да се върна

 

към нежните дихания на лято...

 

когато

е възкръснал

споменът

 

в парченца остаряло злато...

 

и слънчогледена

вина

да ме докосва

 

по облаци закрили светлината

 

отново

да те търся  

боса...

 

и да бленувам тишината... 

 

...

а в белите

листа

да те докосвам

 

и с пръсти

мислите ти

да чета

 

защото някъде

и теб

те има...

 

и пишем заедно деня...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...