Aug 15, 2009, 11:42 AM

Има те...

  Poetry
837 0 10

                                                                                      ... somewhere in...

 

да те напиша

по стъбло

на теменуга

 

и по дъха ù да те назова

 

когато

е заглъхнал

споменът

 

когато стеле пурпурна тъма...

 

и по безкръвните

пътеки

да се върна

 

към нежните дихания на лято...

 

когато

е възкръснал

споменът

 

в парченца остаряло злато...

 

и слънчогледена

вина

да ме докосва

 

по облаци закрили светлината

 

отново

да те търся  

боса...

 

и да бленувам тишината... 

 

...

а в белите

листа

да те докосвам

 

и с пръсти

мислите ти

да чета

 

защото някъде

и теб

те има...

 

и пишем заедно деня...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...