Има време за всичко

Време за любов и омраза,

време за живот и смърт.

Ден след ден поникват

мисли, думи, топлина.

Ден след ден отекват

твойте стъпки в нощта.

Опитвам се да изкореня

любовта си, но уви!

Дошло е време за забрава,

но изцелението пак си ти!

Как да съборя тази преграда,

когато ти с целувка здраво я скрепи!

Има време за сълзи

и време за смях,

и пак причината си ти!

Ликува душата ми, щом си до мен!

Има време за прегръдка

и в нея аз се губя,

а щом ключа за сърцето ти открия,

в миг ще го изгубя,

за да те запазя и не те изгубя!

Целостта ми е разкъсана

и само ти умееш да я събереш!

Мълчаливо в теб се сгушвам

и туптящите гърди говорят ми сами!

А как обичам да се събудя до теб.

Мразя времето, което ни дели!

Бушува в мен война, щом си далеч

и само нежна дума

в мен донася мир.

Има време за всичко.

Аз ще те чакам...

в нашето време.