29.10.2008 г., 13:02

"Имахме"

827 0 0
Имахме едни ръце,
имахме едно сърце,
имахме една душа,
имахме едно тяло,
имахме едни очи,
имахме едни сълзи,
имахме едни мечти,
имахме една болка,
имахме една усмивка,
имахме един път,
имахме една надежда,
имахме една вяра.
Имахме всичко,
светът беше наш,
животът ни бе погълнал
и ни правеше едно цяло.
Бяхме безумно щастливи
и всичко бе така взаимно.
Но аз те пуснах и си тръгнах,
продължих по пътя си сама,
останах с всичко това,
само че наполовина.
Едно ще запомня,
че имахме всичко
и наш бе света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...