Сляпа ли съм аз сега?
Не мисля - всичко виждам, нали?!
И небето и цветята -
та нали имам очи!!

Но всичко е някак си различно,
сякаш гледам през изкривено стъкло,
всичко е безжизнено и сиво,
като сянка от нещо, което нявга е било!

Цветовете веч са избледнели,
не са ярки и толкова красиви,
сега са някак почернели
и носят спомени горчиви!

Дори хората не са същите,
няма ги усмихнатите лица,
всички бързат за някъде,
чете се в очите им дълбока тъга!

Всичко е някак замъглено,
сякаш съм заслепена от блясък фалшив,
живея, а дори не съществувам,
в свят измислен и сив!

Имам очи, а не виждам,
сякаш прокълната съм сега,
във вечна тъма да тъна,
да съм сляпа за най-красивите неща!