ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
331 2530
6.06.2024 г., 17:55 ч.

Ѝмане, нямане… 

  Поезия
243 10 27

Бод след бод…

Трака машината.

Малко ли време

дупките кърпих?

Нямане…, ѝмане…  

Ѝмане, нямане…

Побирам годините

в малък напръстник.

 

Бод след бод…

Рокли, ризи…

Дребни радости -

на върха на иглата.

Нямане…, ѝмане…  

Ѝмане, нямане…

На живота пинизите

ни държат в пипалата!

 

Бод след бод…

На песен го изкарвам.

В ритъма на шѐва,

майчина, протяжна.  

Нямане…, ѝмане…  

Ѝмане, нямане…

Тропоска изтъняла -

деца не останаха!

 

Бод след бод…

Жалба по младост…

Крив е тегелът,

машината – счупена…

Старост – нерадост,

Нямане… Нямане…

Уроците, за жалост,

останаха недоучени!

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Ники! Да запомним и днешния изборен ден с нещо хубаво! 🥰
  • Много е хубаво и запомнящо се, Дани!
  • Юри, благодаря ти от сърце! За "любими" също! Хубав да е деня ти!🌞
  • Благодаря ти от сърце, Младене за хубавите думи и за „любими“!
  • Браво, Дани! Запомнящо е! 👍
  • Вили, наистина го написах, докато шиех нещо на шевната машина. Прихванала съм ритъма ѝ и словото излезе само. Благодарна съм ти за хубавия коментар и за "любими"!
  • Стихът е много хубав и оригинален. Поздравявам те, Дани!

    П.П. Вчера бях лишен от право за коментар и коментирам при първа техническа възможност за това.
  • Различно, запомнящо се и някак отеква.
    Поздрави, Дани!
  • Стойчо, разчел си по най-правилен начин смисъла на думите ми. Понякога само един бърз поглед назад към миналото е достатъчен. Благодаря ти за задълбочения коментар, за поздравите, за "любими" също!🥰
  • Дани,малко е да кажа, че ми харесва!Толкова изящен ритъм,който те родее с големите майстори на поезията!Понякога човек жадува да напише или прочете в няколко стиха един живот време:всички превратности които изживява човек звучат автобиографично и едновременно битоописателно за всеки от нас в този т.н."Преход".
    Сърдечно те поздравявам!👏
  • Радвам се, че думите ми са те докоснали, Скити. Те наистина са част от реалния ми живот. Най-сърдечно ти благодаря за хубавите думи!
  • Върна ми спомени, Дани... В тези редове си побрала цял един живот, с всичките му малки радости и неволи!

    "Побирам годините
    в малък напръстник.
    Бод след бод…
    Рокли, ризи…
    Дребни радости -
    на върха на иглата."

    Тази вечер попадам на стихове, които са ми много близки като усещане...
    Благодаря за написаното!
  • Усетих го с душата си, макар че аз не умея да шия.
  • Танче, вчера извадих шевната машина. Отдавна не бях я ползвала, а дълги години обличах момичетата си с нея. Стана ми жал, че отново се връща това време и че не сме мръднали на йота... И се роди на момента стихотворния ми дъх. От сърце ти благодаря, за "любими" също"!
  • Дани! Прекрасно е!
  • Преживяно и превърнато във философия, Тони! От сърце ти благодаря за хубавите думи!
  • Хареса ми, Дани!
    Бод след бод
    Ѝмане, нямане…
    Оригинално, с философия!
  • Така хубаво допълва мисълта ми коментарът ти, Пепи. С благодарност!
  • В това е спасението, Деа! Дай Боже да кърпим по-дълго време!😍 Благодаря ти за коментара!
  • Големите надежди преродени в малки радости,
    разпиляха се птиците, осиротяха гнездата,
    но още по навик се вглеждаме в жиците,
    бялата лястовица преди животът да тегли чертата
    да зърнем за миг, тананикайки жалба за младост...
  • И продължаваме, Дани - бод след бод...
  • Така е, Люси, колкото напръстник е останало от него. Съжалявам не за него, за внуците съжалявам, които не можех винаги да прегръщам, докато растяха, на които можех да дам много, но не успях. Но има утешителни награди - лятото с тях.🌞❤ Затова казвам, че колкото ни е дал, толкова е взел Животът! От сърце ти благодаря за хубавите думи, Люси!
  • Благодаря, че се спря при мен, Доре, за коментара - също.
  • Дани,бод след бод,ден след ден животът си минава.Радостта в малките неща ни прави добри и щастливи.
  • "Бод след бод…
    Жалба по младост…
    Крив е тегелът,
    машината – счупена…" Докосна ме силно ...
    Затрогващо ...
  • Миг..., един миг е! Колкото ни даде, толкова и взе! Благодаря ти, Мини, за "любими"също!
  • Такъв е живота, да му се радваме с малките неща, дали сме имали или нямали, все го живеем някакси. Много ми хареса, Дани! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??