Ѝмане, нямане…
Бод след бод…
Трака машината.
Малко ли време
дупките кърпих?
Нямане…, ѝмане…
Ѝмане, нямане…
Побирам годините
в малък напръстник.
Бод след бод…
Рокли, ризи…
Дребни радости -
на върха на иглата.
Нямане…, ѝмане…
Ѝмане, нямане…
На живота пинизите
ни държат в пипалата!
Бод след бод…
На песен го изкарвам.
В ритъма на шѐва,
майчина, протяжна.
Нямане…, ѝмане…
Ѝмане, нямане…
Тропоска изтъняла -
деца не останаха!
Бод след бод…
Жалба по младост…
Крив е тегелът,
машината – счупена…
Старост – нерадост,
Нямане… Нямане…
Уроците, за жалост,
останаха недоучени!
© Даниела Виткова All rights reserved.
