Имаш ли име
Имаш ли име
Кажи ми, дали имаш си име,
как да ти казвам нощем насън?
В съня ми влез, прегърни ме,
виж, студено е вече навън!
Дали наистина имаш си име?
Кажи ми, как да те кръстя?
Ела при мен, докосни ме,
прокарай по тялото пръсти!
До мен си, винаги толкова близо,
дори, когато едва те усещам.
Вечер, щом бавно слънцето слиза,
отново наум разказвам ти нещо…
Нещо, което с теб преживявам
и в твоя поглед пак се преражда,
а аз, все така да дишам забравям
и по теб измъчва ме жажда.
Кажи ми, за мен имаш ли име,
което нощем на теб да шептя?
Тръгни към мен, намери ме!
Виж, и аз към тебе вървя!
Дори звездите носят твоето име,
така ги кръстих, всички на теб.
Ела, с една от тях изгори ме,
дори по начин жесток и свиреп!
Изпиши на гърдите ми своето име,
издълбай го с нокти до кръв!
С усмивка в очи погледни ме,
пожелай си да бъда вечно такъв!
Вече научих твоето хубаво име,
а то в сърцето дълбоко проникна.
Приседни до мен, разкажи ми,
дали има нещо, без което да свикна…
14.01.2018 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
