Имаш ли толкова сила
Имаш ли толкова сила
Вечерта пристъпи в синьото на Ориента –
окраде Небето, стрила е в ръцете си мента –
да притъпи мириса на Тъга по килима,
но от смъртта на звездите по чехлите има.
Твоята нощ е, Тъга! Влез, не стой зад пердето
Какво ще ми вземеш – останахме аз и сърцето.
Мен, ме не щеш – скалпове „болка” си пълна,
сърце ми да вземеш – нямаш къде покълна.
Вземи го – още тупти, макар „на резерва”,
тъкмо да спре, липсата в хрип да отмерва.
Аз съм ненужен трофей – а нявга блестях!
Не, злато не беше – Обич, в длани крепях.
Казват – убиецът връщал се винаги там,
гдето живот е отнел – нещо перверзно е, знам,
ала свещица запалвам за всички косачи –
да е светло на всеки, който в душата ми крачи –
да не би да настъпи птиче вратле, да го скърши,
дето ми тупка место сърце и Всичко да свърши!
Имаш ли сила, колкото мен – Птицата ми да носиш?
Безкрила, но Душа е – ако литне, и в тебе се сгуши –
Съдбата ми, ще можеш ли, в един Живот да „износиш”?!
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
