ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
16.11.2017 г., 13:15 ч.

Имаш ли толкова сила 

  Поезия » Друга
626 11 24

Имаш ли толкова сила

 

 

Вечерта пристъпи в синьото на Ориента –

окраде Небето, стрила е в ръцете си мента –

да притъпи мириса на Тъга по килима,

но от смъртта на звездите по чехлите има.

 

Твоята нощ е, Тъга! Влез, не стой зад пердето

Какво ще ми вземеш – останахме аз и сърцето.

Мен, ме не щеш – скалпове „болка” си пълна,

сърце ми да вземеш – нямаш къде покълна.

 

Вземи го – още тупти, макар „на резерва”,

тъкмо да спре, липсата в хрип да отмерва.

Аз съм ненужен трофей – а нявга блестях!

Не, злато не беше – Обич, в длани крепях.

 

Казват – убиецът връщал се винаги там,

гдето живот е отнел – нещо перверзно е, знам,

ала свещица запалвам за всички косачи –

да е светло на всеки, който в душата ми крачи –

 

да не би да настъпи птиче вратле, да го скърши,

дето ми тупка место сърце и Всичко да свърши!

Имаш ли сила, колкото мен – Птицата ми да носиш?  

Безкрила, но Душа е – ако литне, и в тебе се сгуши –

Съдбата ми, ще можеш ли, в един Живот да „износиш”?!

 

Ренета Първанова

 

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Еси! Благодаря ти!
  • Без думи. Просто ще се наслядя на усещането, което остави... Аплодисменти!
  • Роби, за мен е чест! благодаря!
  • Много силен стих, Рени!...Впечатлен съм!...Поздравления!...
  • Ценни са ми коментарите ти, Ели! Благодаря!
  • Замислящ е този разговор с Тъгата – дали ще им сили да понесе една душа, една съдба?
    До неразгадеми дълбини достигаш, Рени...
    Приветствам!
  • Привет, Нинче! Благодаря!
  • Ех, силно и изгарящо...
  • Хари, Вили, зарадвахте ме!
  • Рени ако трябва с една думичка да го опиша, ще кажа — неповторимо
    Поздрави.
  • Хубаво!
  • Трогнахте ме толкова много, Теис, Силве, Ачо!
  • Легна ми на сърцето този стих, дали защото и аз го усещам така?... Нооо, почитания Рени, изказала си го по начин, че е нужно да го препрочетеш, за да се докоснеш до дълбочината на емоциите, които го маркират... Хвала ти.
  • Дълбоко и жегващо!
  • С Влади !В любими, поздрави Рени!
  • Мерси, че "отбеляза" прочита си, Мисана!
  • Руми, Албенче, Марго, Наде, Влад, Меги, Васе, благодаря, че и днес бяхте заедно с мен и ми казахте толкова хубави думи! Бърнс, благодаря и на теб, че го "взе" в любими и както и на всеки от коментиралите, поставили го там!
  • Хубаво и много истинско!
  • "ала свещица запалвам за всички косачи –
    да е светло на всеки, който в душата ми крачи"

    Много силно, Рени!
  • Много силно стихотворение, въпросите към съдбата сякаш провокират диалога:
    "Вземи го – още тупти, макар „на резерва”,
    тъкмо да спре, липсата в хрип да отмерва.
    Аз съм ненужен трофей – а нявга блестях!
    Не, злато не беше – Обич, в длани крепях."
    Поздравления за поредния хубав стих, Рени!
  • Има творби, които не се коментират!
  • Не мога да говоря! Неземна поезия!
  • Тук всяка дума, всеки стих е дълбоко преживян, изстрадан... Затова въздействаш толкова силно, Рени! Затова и стихът ти ми е любим. Прегръщам те, бъди щастлива!
  • Винаги си била "стихия", Рени, обаче напоследък, какво да ти кажа, цял "ураган" се е завихрил! Ураган от чувства и емоции! А за тази добра душа която носиш, какво да кажа... всъщност, стиховете ти говорят!

    "ала свещица запалвам за всички косачи –
    да е светло на всеки, който в душата ми крачи –"
Предложения
: ??:??