24.11.2014 г., 17:47

Имаш тъжен парфюм

937 0 18

 

                                      Имаш тъжен парфюм. Нощта е безлюдна.

                                      Прекосявам гори и вселени...

                                      И съм колкото сънна, толкова будна,

                                      разговарям със горди елени.

 

                                     Прекосявам съня ти. Нощта е чуплива.

                                     Крехка, тъмно-прозрачна стена...

                                     Нещо хубаво сякаш изстива

                                     във очите на кротка сърна.

 

                                     Прекосяваш съня ми. Но вече е късно.

                                     Сто дървета прегърнах наум...

                                     Сто глухарчета нежни разпръснах

                                     и ухае сънят ми на тъжен парфюм!

 

                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... И строя, и руша пак въздушните кули,
    висини пак си търся за полет.
    Засадих минзухар, теменуги, зюмбюли
    и парфюмът ухае на пролет...
    Поздрави, Рада
  • Харесах,Рада и те поздравявам!
  • "Нощта е чуплива", а стихотворението е много хубаво...
  • Много хубаво и чувствено!
  • Този парфюм е нежен и ефирен като еленската нощ. "Нощта е чуплива" прави цялата творба още по нежна и крехка.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....