24 нояб. 2014 г., 17:47

Имаш тъжен парфюм

940 0 18

 

                                      Имаш тъжен парфюм. Нощта е безлюдна.

                                      Прекосявам гори и вселени...

                                      И съм колкото сънна, толкова будна,

                                      разговарям със горди елени.

 

                                     Прекосявам съня ти. Нощта е чуплива.

                                     Крехка, тъмно-прозрачна стена...

                                     Нещо хубаво сякаш изстива

                                     във очите на кротка сърна.

 

                                     Прекосяваш съня ми. Но вече е късно.

                                     Сто дървета прегърнах наум...

                                     Сто глухарчета нежни разпръснах

                                     и ухае сънят ми на тъжен парфюм!

 

                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... И строя, и руша пак въздушните кули,
    висини пак си търся за полет.
    Засадих минзухар, теменуги, зюмбюли
    и парфюмът ухае на пролет...
    Поздрави, Рада
  • Харесах,Рада и те поздравявам!
  • "Нощта е чуплива", а стихотворението е много хубаво...
  • Много хубаво и чувствено!
  • Този парфюм е нежен и ефирен като еленската нощ. "Нощта е чуплива" прави цялата творба още по нежна и крехка.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...