Имаш тъжен парфюм. Нощта е безлюдна.
Прекосявам гори и вселени...
И съм колкото сънна, толкова будна,
разговарям със горди елени.
Прекосявам съня ти. Нощта е чуплива.
Крехка, тъмно-прозрачна стена...
Нещо хубаво сякаш изстива
във очите на кротка сърна.
Прекосяваш съня ми. Но вече е късно.
Сто дървета прегърнах наум...
Сто глухарчета нежни разпръснах
и ухае сънят ми на тъжен парфюм!