27.09.2013 г., 7:48

Имена-2

665 0 0

 

       СТЕЛА

 

 

С нежна и чиста душа

добра до наивност дори,

откровена дори за греха,

понякога даже сълзи.

Ти мислиш, че всички така са,

като тебе до болка добри,

с доверие чисто в сърцата

и боли ги за други съдби.

Едва ли такива ще има,

хората днес са - лоялни -

вместо обич в сърцата им - зима

е тяхното его - тотално.

Любовта е отличителен белег

за малкото хора - човеци -

тя е и хляб, и постеля,

дори да си чужд и далече.

А ти продължавай с доброто,

давай любов и обичай

всъщност това е живота -

благославяй без да отричаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...