СТЕЛА
С нежна и чиста душа
добра до наивност дори,
откровена дори за греха,
понякога даже сълзи.
Ти мислиш, че всички така са,
като тебе до болка добри,
с доверие чисто в сърцата
и боли ги за други съдби.
Едва ли такива ще има,
хората днес са - лоялни -
вместо обич в сърцата им - зима
е тяхното его - тотално.
Любовта е отличителен белег
за малкото хора - човеци -
тя е и хляб, и постеля,
дори да си чужд и далече.
А ти продължавай с доброто,
давай любов и обичай
всъщност това е живота -
благославяй без да отричаш.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.