Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
29.09.2017 г., 23:10 ч.  

Имената на вятъра 

  Поезия » Друга
482 2 13

               Забрави името си вятърът

               и тръгна да разпитва по света.

               Да търси свойта майчица, баща,

               да пита има ли си брат сестра.

 

               Намусен свиреше в тревата,

               разпитваше по градове, села.

               И клони кършеше в гората,

               в себе си стаил една тъга.

 

               С надежда легна до цветята,

               да разбере за своята съдба

               и там притихна под луната,

               над него светеше една звезда.

 

               Поспря за миг до мъничка река,

               видял върби да плачат до брега.

               Вълни направи, лекичко замря,

               а те трептяха, виеха снага.

 

               И литна, до морето синьо спря,

               по пътя си сълзи и смях събра.

               На него, старото се той изля

               за свойта горест, за една мечта.

 

               " Ти име имаш и много имена!" –

               в нощта морето му изрече –

               "Но нямаш майчица, ни мил баща,

                ни родна къща, братец и сестра!

 

                За някой ти си много Топъл,

                за други пък си винаги Студен.

                Понякога си Нежен или Тих,

                на месеците носиш имената.

 

                За мен си вечен брат, кат' Бриз,

                в гората вече ти си Фьон.

                Понякога си страшен – силна Буря.

                Хората се плашат,щом си Ураган..."

 

                Разбра той истината за света

                и свойте разни, много имена.

                И там се развилня и разбуча,

                че няма майчица и мил баща.

 

                 29 .09.2017

                  Пловдив

                

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??