Имената на вятъра
Забрави името си вятърът
и тръгна да разпитва по света.
Да търси свойта майчица, баща,
да пита има ли си брат сестра.
Намусен свиреше в тревата,
разпитваше по градове, села.
И клони кършеше в гората,
в себе си стаил една тъга.
С надежда легна до цветята,
да разбере за своята съдба
и там притихна под луната,
над него светеше една звезда.
Поспря за миг до мъничка река,
видял върби да плачат до брега.
Вълни направи, лекичко замря,
а те трептяха, виеха снага.
И литна, до морето синьо спря,
по пътя си сълзи и смях събра.
На него, старото се той изля
за свойта горест, за една мечта.
" Ти име имаш и много имена!" –
в нощта морето му изрече –
"Но нямаш майчица, ни мил баща,
ни родна къща, братец и сестра!
За някой ти си много Топъл,
за други пък си винаги Студен.
Понякога си Нежен или Тих,
на месеците носиш имената.
За мен си вечен брат, кат' Бриз,
в гората вече ти си Фьон.
Понякога си страшен – силна Буря.
Хората се плашат,щом си Ураган..."
Разбра той истината за света
и свойте разни, много имена.
И там се развилня и разбуча,
че няма майчица и мил баща.
29 .09.2017
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
