Именно защото няма смисъл
Именно защото няма смисъл,
изричам нощем твойто име.
В стиховете, дето съм написал,
тайно шепна с дрезгав глас: "Спаси ме!"
Но теб те няма. Няма те до мене.
Навън те виждам само. В полумрака.
И моля се да разбереш навреме
колко нощи само теб съм чакал.
Ръцете мои търсеха плътта ти,
а очите ми - косите ти красиви.
Във въздуха, осеян с аромати,
търсех твоя, дето тъй опива!
И не го открих! А е толкоз просто
да минеш покрай мен, да ме попиташ,
загрижена за моя свят тъй злостен:
"Ей, приятелю, къде се скиташ?"
Тогава, ах, тогава да ти кажа -
колко думи аз за тебе съм написал,
колко сънища погубих, как е важно
да видиш на какво съм се орисал.
Под колко клетви аз съм се подписал.
изричам нощем твойто име.
В стиховете, дето съм написал,
тайно шепна с дрезгав глас: "Спаси ме!"
Но теб те няма. Няма те до мене.
Навън те виждам само. В полумрака.
И моля се да разбереш навреме
колко нощи само теб съм чакал.
Ръцете мои търсеха плътта ти,
а очите ми - косите ти красиви.
Във въздуха, осеян с аромати,
търсех твоя, дето тъй опива!
И не го открих! А е толкоз просто
да минеш покрай мен, да ме попиташ,
загрижена за моя свят тъй злостен:
"Ей, приятелю, къде се скиташ?"
Тогава, ах, тогава да ти кажа -
колко думи аз за тебе съм написал,
колко сънища погубих, как е важно
да видиш на какво съм се орисал.
Под колко клетви аз съм се подписал.
Именно защото няма смисъл...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
