Именно защото няма смисъл
Именно защото няма смисъл,
изричам нощем твойто име.
В стиховете, дето съм написал,
тайно шепна с дрезгав глас: "Спаси ме!"
Но теб те няма. Няма те до мене.
Навън те виждам само. В полумрака.
И моля се да разбереш навреме
колко нощи само теб съм чакал.
Ръцете мои търсеха плътта ти,
а очите ми - косите ти красиви.
Във въздуха, осеян с аромати,
търсех твоя, дето тъй опива!
И не го открих! А е толкоз просто
да минеш покрай мен, да ме попиташ,
загрижена за моя свят тъй злостен:
"Ей, приятелю, къде се скиташ?"
Тогава, ах, тогава да ти кажа -
колко думи аз за тебе съм написал,
колко сънища погубих, как е важно
да видиш на какво съм се орисал.
Под колко клетви аз съм се подписал.
изричам нощем твойто име.
В стиховете, дето съм написал,
тайно шепна с дрезгав глас: "Спаси ме!"
Но теб те няма. Няма те до мене.
Навън те виждам само. В полумрака.
И моля се да разбереш навреме
колко нощи само теб съм чакал.
Ръцете мои търсеха плътта ти,
а очите ми - косите ти красиви.
Във въздуха, осеян с аромати,
търсех твоя, дето тъй опива!
И не го открих! А е толкоз просто
да минеш покрай мен, да ме попиташ,
загрижена за моя свят тъй злостен:
"Ей, приятелю, къде се скиташ?"
Тогава, ах, тогава да ти кажа -
колко думи аз за тебе съм написал,
колко сънища погубих, как е важно
да видиш на какво съм се орисал.
Под колко клетви аз съм се подписал.
Именно защото няма смисъл...
© Валери Шуманов All rights reserved.
