Тя е мила,
като древна 
персийска принцеса -
с удивително прави вежди,
със кафяви очи,
топло греещи 
като пламък на сватбени свещи,
и със пясъчна кожа,
с кестенява коса
на вълни.

Невероятно изглежда!
А 15 години са минали!
Нещо сякаш ни спря.
Промълвяват устата сами:
"Ширин, ти ли си?" 
С възрастта 
като каменни статуи 
сме изсечени.
Аз напрягам ума 
да си спомня
изтрити черти.

Доста бурни порои 
теб и мене са влачили
през годините.
Някой казва - 
това сме, 
за което всъщност мълчим.
Аз за мойте порои 
нищичко не разказвам,
Можем ли 15 години
от времето 
да стопим?

Ех, Ширин,
лъчезарна моя 
персийска приятелко!
Придобили сме 
зрялост
и твърдост,
достолепие - за разкош.
А сме млади 
и пак си говорим на френски. 
И лятно е.
Бързаме. Имаме само
една-единствена нощ!