Тя е мила,
като древна
персийска принцеса -
с удивително прави вежди,
със кафяви очи,
топло греещи
като пламък на сватбени свещи,
и със пясъчна кожа,
с кестенява коса
на вълни.
Невероятно изглежда!
А 15 години са минали!
Нещо сякаш ни спря.
Промълвяват устата сами:
"Ширин, ти ли си?"
С възрастта
като каменни статуи
сме изсечени.
Аз напрягам ума
да си спомня
изтрити черти.
Доста бурни порои
теб и мене са влачили
през годините.
Някой казва -
това сме,
за което всъщност мълчим.
Аз за мойте порои
нищичко не разказвам,
Можем ли 15 години
от времето
да стопим?
Ех, Ширин,
лъчезарна моя
персийска приятелко!
Придобили сме
зрялост
и твърдост,
достолепие - за разкош.
А сме млади
и пак си говорим на френски.
И лятно е.
Бързаме. Имаме само
една-единствена нощ!
© Павлина Гатева All rights reserved.