8 nov 2018, 9:08

Името й означавало 'сладка'

  Poesía
611 2 2

Тя е мила,
като древна 
персийска принцеса -
с удивително прави вежди,
със кафяви очи,
топло греещи 
като пламък на сватбени свещи,
и със пясъчна кожа,
с кестенява коса
на вълни.

 

Невероятно изглежда!
А 15 години са минали!
Нещо сякаш ни спря.
Промълвяват устата сами:
"Ширин, ти ли си?" 
С възрастта 
като каменни статуи 
сме изсечени.
Аз напрягам ума 
да си спомня
изтрити черти.

 

Доста бурни порои 
теб и мене са влачили
през годините.
Някой казва - 
това сме, 
за което всъщност мълчим.
Аз за мойте порои 
нищичко не разказвам,
Можем ли 15 години
от времето 
да стопим?

 

Ех, Ширин,
лъчезарна моя 
персийска приятелко!
Придобили сме 
зрялост
и твърдост,
достолепие - за разкош.
А сме млади 
и пак си говорим на френски. 
И лятно е.
Бързаме. Имаме само
една-единствена нощ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...