Името ми е Вик

9.09.2011 г., 15:22 ч.

Поезия

659 0 3

Не ме познаваш, казваш? Ти,
съвсем наскоро срещнал моите очи,
ми даде име, без да знаеш,
ме кръсти с име да боли.

Не си виновен, че ми пасва,
дори не знаеш колко ми отива -
сега шепти го страстно,
изпитай с мене болката парлива.

Да, Вик е мойто име, мойта зряла същност,
вик на болка, но и на радост всъщност -
разбрал си повече за мен от мен самата,
разбрал си колко ми тежи скръбта в душата.

Мой Кръстителю, благодаря ти,
че извайваш образ от мечтата ми,
че смеси се със Вик в съдбата ми,
че носиш радост във душата ми.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

M1234567891 (Миночка Митева)

2011-09-12T08:24:03+03:00

Няма живот без болка,но после има и хубаво което е осмислено и по дълготрайно.Хареса ми!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-09-10T01:29:01+03:00

Вик, чрез болката човек се чувства жив, чрез нея по-красив светът не е ли? Поздрав, момиче! Ив
mili_bg (Милена Христова)

2011-09-09T21:07:05+03:00

Вик от болка!