9 сент. 2011 г., 15:22

Името ми е Вик

1K 0 3

 

Не ме познаваш, казваш? Ти,
съвсем наскоро срещнал моите очи,
ми даде име, без да знаеш, 
ме кръсти с име да боли.

 

Не си виновен, че ми пасва,
дори не знаеш колко ми отива -
сега шепти го страстно,
изпитай с мене болката парлива.

 

Да, Вик е мойто име, мойта зряла същност,
вик на болка, но и на радост всъщност -
разбрал си повече за мен от мен самата,
разбрал си колко ми тежи скръбта в душата.

 

Мой Кръстителю, благодаря ти,
че извайваш образ от мечтата ми,
че смеси се със Вик в съдбата ми,
че носиш радост във душата ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...