9 sept 2011, 15:22

Името ми е Вик

  Poesía
1K 0 3

 

Не ме познаваш, казваш? Ти,
съвсем наскоро срещнал моите очи,
ми даде име, без да знаеш, 
ме кръсти с име да боли.

 

Не си виновен, че ми пасва,
дори не знаеш колко ми отива -
сега шепти го страстно,
изпитай с мене болката парлива.

 

Да, Вик е мойто име, мойта зряла същност,
вик на болка, но и на радост всъщност -
разбрал си повече за мен от мен самата,
разбрал си колко ми тежи скръбта в душата.

 

Мой Кръстителю, благодаря ти,
че извайваш образ от мечтата ми,
че смеси се със Вик в съдбата ми,
че носиш радост във душата ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...