9 sept 2011, 15:22

Името ми е Вик

  Poesía
1K 0 3

 

Не ме познаваш, казваш? Ти,
съвсем наскоро срещнал моите очи,
ми даде име, без да знаеш, 
ме кръсти с име да боли.

 

Не си виновен, че ми пасва,
дори не знаеш колко ми отива -
сега шепти го страстно,
изпитай с мене болката парлива.

 

Да, Вик е мойто име, мойта зряла същност,
вик на болка, но и на радост всъщност -
разбрал си повече за мен от мен самата,
разбрал си колко ми тежи скръбта в душата.

 

Мой Кръстителю, благодаря ти,
че извайваш образ от мечтата ми,
че смеси се със Вик в съдбата ми,
че носиш радост във душата ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...