14.06.2006 г., 10:10  

Император Диоклетиан - VI

1.1K 0 1

 

Живея, властвам , управлявам,

не малко време на престола

и чувствам – сякаш остарявам...

Бях нявга прав, като топола.

 

Годините ме понатиснаха,

косите ми отдавна побеляха

и раменете поувиснаха –

навремето, какви могъщи бяха!

 

Но мисълта ми - слава тебе Юпитер!

Все още трезва е и бистра -

не страдам от духовен трипер

и водя политика, напориста.

 

Финансовия имперски контрол,

усилих –

данъци наложих нови...

В администрацията няма веч разкол,

поставих я

на принципни основи.

 

Така властта ми в Рим съвсем укрепна.

Удобен съм на всичките авгури -

боготворят ме с поза раболепна...

Не знаят, че магарета са щури.

 

В реформите, внимателно и с мярка,

опипвам почвата, преди да надделея.

Тъй, християнството превърнах в едра шарка -

за да не плаши политическата панацея,

на моите диктаторски доктрини...

С държавата се слях,

сега се смея –

идеите ми,

като херувими,

почита

и елита,

и плебея.

 

Разделяй и владей” –

традиция това е,

що наследих от другите тирани...

В империята моя,

всеки знае -

живеят римски граждани

и християни.

 

Традицията трябва да се спазва –

след триста, че и повече години,

на християнството отново точа брадва...

Завета пазя, на предтечи и роднини.

 

Естествено,такъв ми е предтекста,

за да покажа на народа недвусмислено,

ръката здрава на властта -

в подтекста -

че дебне

за шептене

необмислено.

 

По политически причини,

гоненията са необходими –

днес християните...

Но, знае ли се,

кои ще са

след сто години?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разделяй и владей,
    това традиция е древна стара,
    що наследих от другите тирани,
    живеят в империята моя,
    римски граждани и християни.

    Падна Мъри.
    Съботяните щури се сляха с
    градските авгури.

    Днес вървят с маски,
    утре с мутри мляски,
    ще победят дори
    на деня на съд страшни.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....