Император Диоклетиан - VI

Живея, властвам , управлявам,

не малко време на престола

и чувствам – сякаш остарявам...

Бях нявга прав, като топола.

Годините ме понатиснаха,

косите ми отдавна побеляха

и раменете поувиснаха –

навремето, какви могъщи бяха!

Но мисълта ми - слава тебе Юпитер!

Все още трезва е и бистра -

не страдам от духовен трипер

и водя политика, напориста.

Финансовия имперски контрол,

усилих –

данъци наложих нови...

В администрацията няма веч разкол,

поставих я

на принципни основи.

Така властта ми в Рим съвсем укрепна.

Удобен съм на всичките авгури -

боготворят ме с поза раболепна...

Не знаят, че магарета са щури.

В реформите, внимателно и с мярка,

опипвам почвата, преди да надделея.

Тъй, християнството превърнах в едра шарка -

за да не плаши политическата панацея,

на моите диктаторски доктрини...

С държавата се слях,

сега се смея –

идеите ми,

като херувими,

почита

и елита,

и плебея.

“Разделяй и владей” –

традиция това е,

що наследих от другите тирани...

В империята моя,

всеки знае -

живеят римски граждани

и християни.

Традицията трябва да се спазва –

след триста, че и повече години,

на християнството отново точа брадва...

Завета пазя, на предтечи и роднини.

Естествено,такъв ми е предтекста,

за да покажа на народа недвусмислено,

ръката здрава на властта -

в подтекста -

че дебне

за шептене

необмислено.

По политически причини,

гоненията са необходими –

днес християните...

Но, знае ли се,

кои ще са

след сто години?