9.01.2022 г., 18:04 ч.

Импресия 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 6
1483 2 11

Брезичката посипваше снега със злато

Целуваше се слънцето с водата,

а тя пък от любов замаяна

обърка роклята си със дъгата.

На паякът разсеян с мрежата забравена

играеше си вятърът между листата.

А  аз си мислех,  че такава красота

възможна е единствено в мечтата.

 

© НадиКа-Н.Тодорова

© Надежда Тодорова - НадиКа Всички права запазени

Произведението е включено в:
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • На дъщеря ми Дъждът и тази нощ не закъсня... Барабани по покрива. (Минорно) Тя пак е до прозореца. С...
  • Когато Бог раздавал е таланти, аршинът му май бил е повреден, дал на съседката бижута с диаманти, ос...
  • Земята се насели от обидени. Земята беше вече тясна къща. А Бог опита да размекне глината с потоп, о...

Още произведения »