9.01.2022 г., 18:04 ч.

Импресия 

  Поезия » Пейзажна
1017 2 11

Брезичката посипваше снега със злато

Целуваше се слънцето с водата,

а тя пък от любов замаяна

обърка роклята си със дъгата.

На паякът разсеян с мрежата забравена

играеше си вятърът между листата.

А  аз си мислех,  че такава красота

възможна е единствено в мечтата.

 

© НадиКа-Н.Тодорова

© Надежда Тодорова - НадиКа Всички права запазени

Произведението е включено в:
  816 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??