ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
3.07.2010 г., 11:01 ч.

Импресия 

  Поезия » Друга
520 0 6

В прозореца ми плаче кротко дъжд.

Пред листа бял говоря с тишината.

И колко странно - в мене изведнаж

потрепна струната позната...

 

Заслушах се в зовящия ù глас

като магия тайнствен и чудесен.

Отдадох се покорна в тая власт,

събудила стиха на мойта песен.

 

Започнах да се стапям. Ей така!

Но не изчезнах, само се разтворих

в небе изконно, в зрънце от роса.

Със влюбен зов на птица заговорих.

 

Бях арфа на щурчето тъмнооко

и нимба бях на палава вълна,

милувката на длан и връх на ножа,

ликуващ вик на раждаща жена.

 

Лавина огнена от гняв и радост

се спусна във тревожните ми вени.

И завещана от предците мъдрост

пак зазвуча в потомствените гени.

 

В прозореца ми плаче кротко дъжд...

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??