16.08.2006 г., 20:45

Импресия III

778 0 4

                                           
                                        Импресия III

                              Вали…Дъждът ми е досаден.

                              Отдавна ми омръзна да вали.

                              Дъждът, от хората окраден,

                              не шепне вече, а крещи.

 

                              Дъждът не ми е вече свой –

                              издадох тайната му без да питам.

                              И ромонът превърна се в порой –

                              човешките души сега помита.

 

                              Дъждът, като окрадено сърце,

                              е тъй самотен и раним.

                              Недей да плачеш толкова, небе –

                              сега е време да мълчим.

 

 

                                                          7.01.2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Днес Кумеца ми каза, че е прочел стихотворението с леки изменения в един форум. Порових се в моя архив и намерих вестника, в който е публикувано - в-к "Труд" от 10 февруари 2003 г. в рубриката "Млада муза" (излиза всеки понеделник). С тази информация искам да защитя авторството си.
  • Браво,Василена!
  • Много е хубаво!!! Поздрави!!!
  • продължаваш да възхищаваш с прекрасните си стихове

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...