Импресия III
Импресия III
Вали…Дъждът ми е досаден.
Отдавна ми омръзна да вали.
Дъждът, от хората окраден,
не шепне вече, а крещи.
Дъждът не ми е вече свой –
издадох тайната му без да питам.
И ромонът превърна се в порой –
човешките души сега помита.
Дъждът, като окрадено сърце,
е тъй самотен и раним.
Недей да плачеш толкова, небе –
сега е време да мълчим.
7.01.2003г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Всички права запазени
