16 авг. 2006 г., 20:45

Импресия III

777 0 4

                                           
                                        Импресия III

                              Вали…Дъждът ми е досаден.

                              Отдавна ми омръзна да вали.

                              Дъждът, от хората окраден,

                              не шепне вече, а крещи.

 

                              Дъждът не ми е вече свой –

                              издадох тайната му без да питам.

                              И ромонът превърна се в порой –

                              човешките души сега помита.

 

                              Дъждът, като окрадено сърце,

                              е тъй самотен и раним.

                              Недей да плачеш толкова, небе –

                              сега е време да мълчим.

 

 

                                                          7.01.2003г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Днес Кумеца ми каза, че е прочел стихотворението с леки изменения в един форум. Порових се в моя архив и намерих вестника, в който е публикувано - в-к "Труд" от 10 февруари 2003 г. в рубриката "Млада муза" (излиза всеки понеделник). С тази информация искам да защитя авторството си.
  • Браво,Василена!
  • Много е хубаво!!! Поздрави!!!
  • продължаваш да възхищаваш с прекрасните си стихове

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...