16 ago 2006, 20:45

Импресия III

Poesía

776 0 4

                                        Импресия III

                              Вали…Дъждът ми е досаден.

Отдавна ми омръзна да вали.

Дъждът, от хората окраден,

не шепне вече, а крещи.

Дъждът не ми е вече свой –

издадох тайната му без да питам.

И ромонът превърна се в порой –

човешките души сега помита.

Дъждът, като окрадено сърце,

е тъй самотен и раним.

Недей да плачеш толкова, небе –

сега е време да мълчим.

7.01.2003г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Regina_Hierro (Василена)

Днес Кумеца ми каза, че е прочел стихотворението с леки изменения в един форум. Порових се в моя архив и намерих вестника, в който е публикувано - в-к "Труд" от 10 февруари 2003 г. в рубриката "Млада муза" (излиза всеки понеделник). С тази информация искам да защитя авторството си.

2006-08-19T00:26:03+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво,Василена!

2006-08-17T12:56:15+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много е хубаво!!! Поздрави!!!

2006-08-17T10:45:41+03:00
изречена (Мая Попова)

продължаваш да възхищаваш с прекрасните си стихове

2006-08-17T08:31:32+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0