17.11.2019 г., 8:26

Ин и Ян

1K 0 0

Душата е прекрасно, съвършено цяло

съвкупност от любов, мечти в човешко тяло.

Тя знае свисше всичко за света-

усеща що е радост, болка, красота.

Понякога е тиха и вглъбена,

нежна като женствения Ин смутена.

 

Но иска ли да бъде тя разбрана,

да преобърне живота, да бъде видяна-

готова е да скочи от високо,

да крещи, да вилнее на широко.

Потапя се в енергията Ян и става огнена и дива

не търпи окови, броди по трънливите пътеки като самодива.

 

Душата -тя обича свободата,

съвършенството и светлината!

Божествена, добра, красива,

понякога жестока, но и справедлива!

Послушай я, поспри, не спи

за ясните знаци буден остани.

Последвай своя порив,

своето уникално битие-

довери се на сигналите на своето сърце!

 

Послушай своята душа,

ще ти разкаже истински неща.

Тя не знае какво е “ не мога”,

при трудности не изпитва тревога.

Минава през стени, разрушава вериги

отстоява щастието, издигайки красиви диги.

 

Не ще намериш истински покой,

ако не следваш си душата

ще си сломен, ще си в застой,

ще тънеш в нещастие,

търсейки външната отплата.

 

Свържи се с вътрешния Глас

на своя Ин и Ян,

без насилие и власт,

а във тишина и в блян.

Чуй какво ще ти прошепне

това е твоята съдба!

Душата ти копнее

Ти да Бъдеш и да създаваш чудеса!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Трендафилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...